1 янв. 2022 г., 17:31

Къде пак сбърках... 

  Поэзия
702 1 2
Къде пак сбърках?
Сурна се небето
с крачета на проходило дете.
Препъна се във дъжд от гняв сърцето
и се смалиха всички светове.
И пак съм Палечка-
под мократа ми кожа
прикътвам мъка, обич и вина.
И всеки въздух става невъзможен,
излишен всеки опит за дъга.
Събличам се,
събличам всяка обич ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Все права защищены

Предложения
: ??:??