1 янв. 2022 г., 17:31

Къде пак сбърках...

917 1 2

Къде пак сбърках? 

Сурна се небето

с крачета на проходило дете.

Препъна се във дъжд от гняв сърцето

и се смалиха всички светове.

 

И пак съм Палечка-

под мократа ми кожа

прикътвам мъка, обич  и вина.

И всеки въздух става невъзможен,

излишен всеки опит за дъга.

 

Събличам се,

събличам всяка обич

и всеки дъх,  и всяка доброта...

Очаквам те такава - неотложна -

отворена към нищото врата,

 

дърво без коренче - 

очаква само

да духне вярър в глухите листа...

 

И виж се- 

хапеш голото ми рамо,

разголено като вина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Честита Нова Година и на Вас 😊
  • Много поезия има тук! Видях и някои несъвършенства, но достойнствата са повече и ме плениха няколко оригинални метафори, затова те поздравявам!😍
    Честита Нова година, нека е успешна за теб!👍

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...