1 янв. 2022 г., 17:31

Къде пак сбърках...

916 1 2

Къде пак сбърках? 

Сурна се небето

с крачета на проходило дете.

Препъна се във дъжд от гняв сърцето

и се смалиха всички светове.

 

И пак съм Палечка-

под мократа ми кожа

прикътвам мъка, обич  и вина.

И всеки въздух става невъзможен,

излишен всеки опит за дъга.

 

Събличам се,

събличам всяка обич

и всеки дъх,  и всяка доброта...

Очаквам те такава - неотложна -

отворена към нищото врата,

 

дърво без коренче - 

очаква само

да духне вярър в глухите листа...

 

И виж се- 

хапеш голото ми рамо,

разголено като вина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Честита Нова Година и на Вас 😊
  • Много поезия има тук! Видях и някои несъвършенства, но достойнствата са повече и ме плениха няколко оригинални метафори, затова те поздравявам!😍
    Честита Нова година, нека е успешна за теб!👍

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...