Къде са дните,
нощите къде са?
Разкъсана и мътна е луната,
и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата, казват, е животът.
Познавах ли го?
Спомена догонвам,
настигам го до слънчево дърво,
върху кората - мравка
и росата, събрала светлината на деня
блещука...
Денят отвъд кръга...
Това едва съзря сърцето ми безпаметно,
защото тук при мене е нощта...
Къде ли е вратата за отвъд?
© Маргарита Василева Всички права запазени
Ех, Марги*!