Къде са дните,
нощите къде са?
Разкъсана и мътна е луната,
и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата, казват, е животът.
Познавах ли го?
Спомена догонвам,
настигам го до слънчево дърво,
върху кората - мравка
и росата, събрала светлината на деня
блещука...
Денят отвъд кръга...
Това едва съзря сърцето ми безпаметно,
защото тук при мене е нощта...
Къде ли е вратата за отвъд?
© Маргарита Василева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
