7 jun 2008, 9:45

Къде са...

  Poesía
859 0 10

Къде са дните,

нощите къде са?

Разкъсана и мътна е луната,

и пълен е кръгът край мен със болка.

Отвъд чертата, казват, е животът.

Познавах ли го?

Спомена догонвам,

настигам го до слънчево дърво,

върху кората - мравка

и росата, събрала светлината на деня

блещука...

Денят отвъд кръга...

Това едва съзря сърцето ми безпаметно,

защото тук при мене е нощта...

Къде ли е вратата за отвъд?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...