Къде са...
Къде са дните,
нощите къде са?
Разкъсана и мътна е луната,
и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата, казват, е животът.
Познавах ли го?
Спомена догонвам,
настигам го до слънчево дърво,
върху кората - мравка
и росата, събрала светлината на деня
блещука...
Денят отвъд кръга...
Това едва съзря сърцето ми безпаметно,
защото тук при мене е нощта...
Къде ли е вратата за отвъд?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
