19.03.2016 г., 18:03

Къде си

816 0 0

                                                                Къде си

 

Къде си, в непрогледна тъмнина?

Търся те и в светлината на деня.

Оглеждам се в забързания град,

в хората поглеждам за да те открия.

 

Нощем те очаквам в съня си,

туй чувство не мога да скрия.

Аз търся те през нощта и през деня,

а теб те няма, все не идваш!

 

Мисля за теб, липстваш ми Сега!

 

Тогава ще те имисля, ще те нарисувам,

с  усмивка през нощта сънувам.

Ти хубава си, с тъмна дълга, къдрава коса.

Очите ти са сини като езера.

С гърди големи,дълги хубави крака.

Лице красиво като на самодива.

 

Ти идваш и пристъпяш с лекота,

кимваш и присядаш плахо.

 

Усмихвам ти се и това те заразява,

усмивка връщаш и лицето ти се озарява.

 

Докосвам те с моята ръка.

Ти плахо трепваш ,но не се отръпваш.

Ще те открия и с теб ще срещнем Любовта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....