Къде си, Мария?

PaRaDigm (Рая)
8 21

23.05.2017 г., 11:07 ч.

Поезия » Друга

787 2 3

Така си я спомням – по-бяла от книга,

мастилени къдри отърсва.

Назад през годините с поглед ме стига,

а аз все я търся и търся.

Защото ми липсва - ужасно, безкрайно

на времето тънкия прорез,

когато деляхме момичешки тайни

пред някой отворен прозорец,

когато изцеждаше облак по облак

тъгата от вчерашни мисли,

додето не лъсне денят ококорен -

по-пъстър от лятно мънисто.

Къде си, Мария? Къде си, Мария?

Поникна в следите ти пясък.

Ах лятото, лятото сигурно крие

гласа ти под миден отблясък.

А може би просто е нужно да чакам -

нали и животът е кръгъл -

назад да се върнеш, да стиснеш ръката ми

на детството в прашния ъгъл.

Така ще я помня - дори и далечна,

подобно на всички ония,

които макар и за миг или вечност

са имали своя Мария.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.