diesto (Данаил Антонов)
1009 582
22.05.2024 г., 18:48 ч.

Къде си ти, самонадеяност? 

  Поезия » Философска
78 4 4

Къде си ти, самонадеяност?

Защо ми вдигаш рамена?

Без тебе как да оцелея 

във свойта неповярвана съдба? 

И как ще издържат очите ми

да гледат любовта пред себе си,

когато искайки, отричам я

с безумните си инатливи тези...

За Бога, връщай се в душата ми, 

или където си намериш място! 

Избяга да не се удавиш ли? 

(Остана времето и пясъка.) 

Морето от сълзѝ изтече 

в голямата световна локва 

на, уж милионите обречени, 

които сме негодна стока... 

Порасна мойта саможертва, 

събрана в мрънкаща поезия 

и моля, а не влизам в черква,

понеже Господ е с амнезия. 

Със право. Дал ми е живот, 

и втори даже пропилявам. 

Да помни мене ли? Защо, 

щом губя даденото даром? 

Какво да искам по-нахално 

при все това, че се отказах, 

аз сякаш болен от носталгия - 

да бъда обич, а се мразя... 

Къде си ти, самонадеяност, 

която вярваше в незримото? 

Май по-добре да те опея, 

че вече свършва ми мастилото. 

А после ще замлъкна каменно, 

смирен над твоята тържественост, 

превърнала се вече в паметник 

на стари лаври за мъжественост... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.05.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??