20.09.2017 г., 22:39

Къде сме ние

497 0 6

Очите търсят красотата.

Сърцето търси любовта...

Душата тя копнее и за двете!?

Но аз копнея единствено за теб,

Българио,  родино моя, истинска 

съдба родена от сълзи, болка и 

от смъртите на нашите герой.

Отдали себе  си за таз земя.

Земя красива, но попита

с кърви и сълзи на майки и сестри.

Който очакват свойте любими

да се усмихнат на бащини врати.

Къде сме ние, синовете техни!?

Тез дето трябваше да ги сменим.

И да запазим земята наша чиста

от враговете... На който...

Днес ръка държим.

Къде сме ние???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Васе че се отби и коментира!Хубава събота и неделя!
  • Къде сме? На опашката за просия. Болна тема. Поздрави!
  • Благодаря ти Веси за топлия коментар и за послеписа не съм коригирал ще пробвам!
  • И аз това се питам, Ачо. Къде сме?! Харесах, както винаги!
    P.S. Ако позволиш една техническа бележка - махни "й" от "герой" и "който" - и двете са в множествено число. Поздрави!
  • За жалост е така !😢Благодаря Марго!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...