8.08.2024 г., 9:36

Къде ти...

393 1 0

По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.

 

И какво ли след свойто рождение,
сме донесли, та вечно е гладна,
тази плът, и душата къде ни е?
Даже седем небета да паднат,

 

в битието си кротко залутани,
съвеста ни след другите крета
и все чакаме Господ на скута ни,
да изпусне случайно късмета.

 

И вървим по задънени улици,
в стегнат възел сърцата оплели,
песни, стихове, рози и люляци,
обич слънчева? Шменти капели!

 

Залъгалки са те, за поетите,
нека пишат... измислена сага
Пред смъртта коленичи невзетото -
любовта, от която си бягал...

 

Ако стигнеш звездите, незримите,
все една и за теб ще засвети...
все един ще заплаче над римите,
теб побрали навярно... Къде ти...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...