Anita765 (Ани Монева)
297 11768
13.09.2017 г., 21:39 ч.  

Където няма суета 

  Поезия » Строги форми, Друга
1184 10 22

Тук липсва всяка малка суета

и каменно е, някак много тихо.

Стоя. Пред мен – затворена врата,

зад мене куп листа танцуват с вихър.

В очите ми сълзи се спотаиха

и споменът за теб – река потече.

Денят намръщен стана сприхав

и всеки страх, на глас изречен,

ми казваше далече си, далече...

 

Душата реже с острия си ръб

и няма кой да ме превърже, няма.

От жал простенва черната ми скръб

за липса от опората на рамо,

погледна ли към снимката ти, мамо.

Тъгата си  да можех да потуля

в дълбокото, под някой речен камък,

от вятър и от слънце непрежулен.

Не може нищо да не чуваш. Чу ли?

 

Сега разказвам дълго и без звук,

надолу, от високото поглеждай

към  мен и към порасналия внук.

Понякога навярно съм небрежна.

към липсата на майчината нежност,

но продължавам да вървя напряко

и уча се живота да подреждам.

Ти точно днес не питай как съм,

че гробът на смъртта е зейнал лаком.

 

Говоря ти, а ти мълчиш, мълчиш.

Отивам си, небето се смрачава.

Изпращам с теб последните лъчи,

денят в далечината се смалява.

Мълчанието ме залива с лава,

изгаря думите, очите, всичко.

Два стръка незабравки ти оставям,

пресяда в мен последната ми сричка.

Обръщам се и тръгвам си самичка.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??