24.12.2022 г., 9:44

Където си ти

680 0 0

И пак ще поемеш по пътя далечен

със вятъра и с развети коси. 

Не слушай дори да ти казват "обречен"

животът е там където си Ти.

 

Животът е светеща улична лампа,

под нея топлите пръсти държиш. 

Животът разцъфва сред тихите стъпки

в крайбрежния бряг, по който вървиш. 

 

И пак е низ от безкрайното синьо.

В кафявото топло на поглед любим.

Животът е глътка от най-тъмното вино,

в мечтания сън когато заспим. 

 

Умира. Заспива и вечно се ражда

във семенце, стрък, цвят и роса. 

Животът е полъх, който разхлажда 

и бликнала в истинска радост сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...