И пак ще поемеш по пътя далечен

със вятъра и с развети коси. 

Не слушай дори да ти казват "обречен"

животът е там където си Ти.

Животът е светеща улична лампа,

под нея топлите пръсти държиш. 

Животът разцъфва сред тихите стъпки

в крайбрежния бряг, по който вървиш. 

И пак е низ от безкрайното синьо.

В кафявото топло на поглед любим.

Животът е глътка от най-тъмното вино,

в мечтания сън когато заспим. 

Умира. Заспива и вечно се ражда

във семенце, стрък, цвят и роса. 

Животът е полъх, който разхлажда 

и бликнала в истинска радост сълза.