30.01.2016 г., 10:40

Където всичко свършва...

1.2K 1 7

Понякога най-истинският път

започва там,

където всичко свършва,

а маркировката на мислите

е повалена и изтрита

от бурята на Липсата...

Понякога в обратната посока

на желанието

е вярната Посока,

а Мост Лъжата е

по който трябва да преминем,

за да докоснем Истината...

Понякога,

ако не сме научени да падаме

не можем никога да се изправим

истински

и да съзрем

зад облаците от Съмнения

в далечината на Целта

Върха,

към който тръгнали сме

и от който

започва всичко...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...