... разговор за Нея...
... очите ù... очите ù да видиш, брат...
несрещани до днес очи със топъл цвят...
звучи от погледа мелодия не чута...
Очите ù - очите на кошута...
И с устни щом усмивка очертае,
повярвай, брат, самия Дявол ще омае...
Жена ли? Не, приятелю, не е жена...
Начало е, и край... и много светлина...
Отдавна в тоя скапан свят живея –
жените са подобие на нея...
Ще трябва да я видиш, брат – ще видиш –
натръшкани от завист самодиви...
Жена, ти казвам, брат, жена и половина –
адамово ребро не е, не е от глина...
Жена е с главно Ж, жена-коприна...
Животът ми да беше с нея минал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
