из непознати води
търся познато лице,
сякаш съм се разхвърлила
из всички тези домове...
ненужна,
невиждана,
нечувана съм.
и не търся,
просто се налага...
дай да продължа,
да покажа
по-добрата страна
на тази развалина!
не нарушавай
тоя покой –
тук се установил –
на непозната земя,
не бъди нежелан гост...
не бъди...
© Слънчоглед Всички права запазени