Dec 27, 2018, 7:30 PM

Къдрава душа

  Poetry
964 1 2

из непознати води

търся познато лице,

сякаш съм се разхвърлила

из всички тези домове...

ненужна,

невиждана,

нечувана съм.

и не търся,

просто се налага...

дай да продължа,

да покажа

по-добрата страна

на тази развалина!

не нарушавай 

тоя покой –

тук се установил – 

на непозната земя,

не бъди нежелан гост...

не бъди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчоглед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...