Кълвачът бе персона знатна,
оказваха му вредом чест -
лекуваше съвсем безплатно
дърветата във своя лес.
Проникваше в кората ловко,
и дървояда - с точен жест
измъкваше със остра човка...
Ала какво се случи днес:
Видя го гарванът - известен
бе той във старата гора,
че дописник е в Горски вестник
и има лъскави пера.
- Кълвачо – гарванът му рече –
хирург си ти, но аз пък знам,
че чукаш от зори до вечер
не даром, а от корист. Срам!
Ти за дърветата нехаеш,
за тебе нямат те цена –
без жал кората им дълбаеш,
понеже търсиш там храна.
- Ех, Гарване, аз просто върша
каквото Бог е отредил –
и ти не би се хранил с мърша,
ако кълвач се бе родил.
© Владимир Виденов Всички права запазени