Към Ада
Влакът към Ада потегля от първи перон.
Грешници - човешки поток осветен от неон.
Бързо заемат местата си всякакви хора -
министри, поети, селяци в очите с умора.
Всички сме пътници в тази незнайна посока,
без сан и имане, в себе си само с порока.
Всеки се моли, последната прошка да вземе,
за някаква грешка, направена в някакво време.
Припомня си пътя, изминат в години съзнание.
Типично човешки се бори за малки страдания.
Застанал на прага на нещо съвсем непознато,
забравил имоти, интриги, блестящото злато.
Адът, написан от Данте - бе раят ни тука.
Влакът потегля...
Изпращащи няма.
Сполука!
Грешници - човешки поток осветен от неон.
Бързо заемат местата си всякакви хора -
министри, поети, селяци в очите с умора.
Всички сме пътници в тази незнайна посока,
без сан и имане, в себе си само с порока.
Всеки се моли, последната прошка да вземе,
за някаква грешка, направена в някакво време.
Припомня си пътя, изминат в години съзнание.
Типично човешки се бори за малки страдания.
Застанал на прага на нещо съвсем непознато,
забравил имоти, интриги, блестящото злато.
Адът, написан от Данте - бе раят ни тука.
Влакът потегля...
Изпращащи няма.
Сполука!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
