Към твоята душа аз правя крачка
и знам: това е тръгване към храм.
Това не е за всекиго играчка
и не е тука мястото за срам.
Във твоята душа да се помоля.
Във нея да оставя своя кръст.
И там съмненията да заколя...
Във смелост да надмина своя ръст.
И твоята душа от днес нататък
да стане вече божия ми храм.
В живота - моя - дълъг или кратък,
един олтар и аз да имам там.
© Никола Апостолов Всички права запазени