Към егото

22.10.2014 г., 14:09 ч.

Поезия » Философска

569 0 0

Не посаждай катранени стръкове

там дето крехко расте

вяра в зародишни кълнове,

че буди летаргично сърце.

Не заставай ненужно на пътя ми,

не знаеш как се плете

доверие с' струни опънати

в два края на бурно море.

И недей да издигаш във култове

на общия човечен олтар

небе с' звезди-себелюбие,

че човек за човек не е хубаво...

Да бъде мним господар.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.