Oct 22, 2014, 2:09 PM

Към егото 

  Poetry » Phylosophy
571 0 0

 

Не посаждай катранени стръкове

там дето крехко расте

вяра в зародишни кълнове,

че буди летаргично сърце.

 

Не заставай ненужно на пътя ми,

не знаеш как се плете

доверие с' струни опънати

в два края на бурно море.

 

И недей да издигаш във култове

на общия човечен олтар

небе с' звезди-себелюбие,

че човек за човек не е хубаво...

Да бъде мним господар.

 

 

 

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??