Към егото
870
0
0
Не посаждай катранени стръкове
там дето крехко расте
вяра в зародишни кълнове,
че буди летаргично сърце.
Не заставай ненужно на пътя ми,
не знаеш как се плете
доверие с' струни опънати
в два края на бурно море.
И недей да издигаш във култове
на общия човечен олтар
небе с' звезди-себелюбие,
че човек за човек не е хубаво...
Да бъде мним господар.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
