17.11.2019 г., 14:02

Към идното

1.8K 3 4

Пренеси ме към идното време,

магическа перчице на гърба,

да прегърна до днес неродени

тъй жадуваните от мен слънца -

децата на моите деца.

 

Разпръсни непокорното семе,

да плоди по българската земя

с ум и разум, добро и неземни

умения надарени чеда,

децата на горда страна.

 

Превърни ме в орлица, да вземе

всяко младо орле мощни криле 

от мен и без страх да се възземе

над пространство и земно притегляне,

да добием божа благодат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

  • Скъпа Иржи, толкова добре ме разбираш.Да, това са моите несбъднати още мечти. Дано си добра орисница с винаги положителното си отношение и жизнеутвърждаващото си чувство за хумор! Дано достигнат мечтите ми Идното, за което жадувам!☺
  • Тематически интересно построен стих! Мечтата ни да надникнем в идното,където мечтите се сбъдват...И тях ще постигнем с магичните перчици...Красиво описана мечта,Светличка!!Желая ти успех с глас и "любими"!
  • Благодаря, Гавраил, за лъчезарния коментар!🌻
    Благодаря и на поставилите в Любими!
  • Един лъчезарен поглед към идното.
    Поздравление!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...