3.01.2024 г., 10:59

Към жабока-по така...

746 2 2

Здравей, здрасти, бе, Жабоче!

Изплъзваш ми се като смоче.

А уж си ти четирикрак...

Какво е туй, я дай ми знак!

 

Стратегия ти имаш яка,

обаче, аз на два съм крака.

За съжаление, два нямам други.

Природа е, нямам заслуги!

 

При теб момите май са бол.

Сред тях разхождаш си се гол.

Пък аз тъй строго съм облечен,

а и ходя на Наречен.

 

Нямаш спирка в твойто блато,

дори да нямаш сребро, злато.

Пък аз какви ли не ги правя

на шматки кеф да им доставя.

 

 

Два бряга с теб сме, явно, брат.

Да, разнолик е този свят!

На остров ще се съберем

да разрешиме тоз проблем.

 

За тебе и не мисля хич.

Ти ще доплуваш като пич.

Ама аз какво да правя,

щом във плиткото се давя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за съвета, но рядко вдигам самолета.
    А той основа е на всичко. Е и чичкото паричко!
    Не ще изпълня тез условия, но ще си пиша празнословия!
  • Здрасти, здрасти, бай Гецан
    пак съветче ще ти дам.
    Ти недей бъди зелен,
    лоша жаба, като мен.
    Трябват ли ти умни поетеси
    ти пиши по тези интереси.
    Стихове за сребърни звезди,
    дето пеят в техните коси.
    За дъждовни капки и сълзи,
    за дъги от пъстрите мечти.
    Тъй ще си във техните души,
    цял със слънчеви лъчи.
    На щурчета ще говориш
    със светулки ще летиш,
    и чадъри ще разтвориш,
    може и да завалиш.
    Даже тя и да те рита,
    ти усмихнат ще мълчиш.
    Вероятно да попита
    стиховете, как редиш.
    Ти кажи и със копита
    и проблемът ще решиш.
    Ще ти кажа аз накрая
    истина безумна зная.
    Само глупости мълви,
    но със блеснали очи.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...