diesto (Данаил Антонов)
1039 617
23.07.2024 г., 21:41 ч.

Към неродения ми син 

  Поезия » Любовна, Философска
285 4 4

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си, 
аз имам грях, от Бог непростим - 
да си един от многото мои белези. 
И понеже не можеш да ми отвърнеш 
със потупване по болното рамо, 
нито някак да ме прегърнеш, 
ще преглътна горчивото със - наздраве...
И отсреща в една сълза, 
на дъното в чашата със утайката, 
ще видя образа на жената, 
която искам да ти е майка... 
Понеже после тя ще ни доизплаче, 
аз вероятно ще я целувам дълго, 
докато не се притаѝ във здрача - 
след залез, който ѝ сбъдва сън... 
А ние с теб, неродени сине, 
ще бдим над нея с цялата си любов. 
Аз - отблизо, за да е все щастлива, 
ти - далече, от другия ни живот... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
23.07.2024


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Стойчо! Убедих се неведнъж! 🙂
  • "Блажени са праведните..."
  • Да, тя е най-блажено заспиващия човек, който съм виждал. Казват, че така спят обичаните хора. 🙂
  • Понеже после тя ще ни доизплаче,
    аз вероятно ще я целувам дълго,
    докато не се притаѝ във здрача -
    след залез, който ѝ сбъдва сън...
Предложения
: ??:??