Към неродения ми син
Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш
със потупване по болното рамо,
нито някак да ме прегърнеш,
ще преглътна горчивото със - наздраве...
И отсреща в една сълза,
на дъното в чашата със утайката,
ще видя образа на жената,
която искам да ти е майка...
Понеже после тя ще ни доизплаче,
аз вероятно ще я целувам дълго,
докато не се притаѝ във здрача -
след залез, който ѝ сбъдва сън...
А ние с теб, неродени сине,
ще бдим над нея с цялата си любов.
Аз - отблизо, за да е все щастлива,
ти - далече, от другия ни живот...
©тихопат.
Данаил Антонов
23.07.2024
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Стойчо! Убедих се неведнъж! 🙂
-
"Блажени са праведните..."
-
Да, тя е най-блажено заспиващия човек, който съм виждал. Казват, че така спят обичаните хора. 🙂
-
Понеже после тя ще ни доизплаче,
аз вероятно ще я целувам дълго,
докато не се притаѝ във здрача -
след залез, който ѝ сбъдва сън...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
