empousa5 (Електра)
30 281
28.06.2018 г., 22:40 ч.

Към Нея /в отговор/ 

  Поезия
828 6 10

Когато слънце смирено сред мрака изгрее,

във време, в което се раждат мечти

и птичките песни любовни запеят..

във мислите мои отново си ти!

 

Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл.

Търсих очите ти в чужди очи.

Дните минаваха бедни и празни

и дълго във мене не спря да боли.

 

Тръгнаха с теб цветът и мечтите,

и смисълът тръгна-забравен почти...

Оголен до кости, до смърт те отричах,

вярвах така, че ще спре да боли.

 

И други обичах, с име различно

заспивах прегърнат от чужди коси,

сърцето обаче не можеш да лъжеш,

дъждът във очите не спря да вали.

 

Сега се завръщаш по-цветна от пролет,

събрала в косите си есенен цвят...

Към мене пристъпваш разкаяно -бяла

и караш очите пак да горят.

 

Докосваш ме с устни, с душа ме прегръщаш

изчезва светът ми в секунда една..,

но спри се! Не влизай! На прага изчакай!

Бягството твое си има цена!

 

Изпих те до дъно, като чаша с отрова,

всички мостове към теб разруших...

Да бъда различен аз просто не мога,

боговете във мене отдавна напих.

 

Не влизай в умът ми със мисли за утре,

когато си тръгна- сама го избра...

На прага да зъзнеш е твойта присъда,

цената горчива плати си сега!

© Електра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??