Към Нея /в отговор/
Когато слънце смирено сред мрака изгрее,
във време, в което се раждат мечти
и птичките песни любовни запеят..
във мислите мои отново си ти!
Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл.
Търсих очите ти в чужди очи.
Дните минаваха бедни и празни
и дълго във мене не спря да боли.
Тръгнаха с теб цветът и мечтите,
и смисълът тръгна-забравен почти...
Оголен до кости, до смърт те отричах,
вярвах така, че ще спре да боли.
И други обичах, с име различно
заспивах прегърнат от чужди коси,
сърцето обаче не можеш да лъжеш,
дъждът във очите не спря да вали.
Сега се завръщаш по-цветна от пролет,
събрала в косите си есенен цвят...
Към мене пристъпваш разкаяно -бяла
и караш очите пак да горят.
Докосваш ме с устни, с душа ме прегръщаш
изчезва светът ми в секунда една..,
но спри се! Не влизай! На прага изчакай!
Бягството твое си има цена!
Изпих те до дъно, като чаша с отрова,
всички мостове към теб разруших...
Да бъда различен аз просто не мога,
боговете във мене отдавна напих.
Не влизай в умът ми със мисли за утре,
когато си тръгна- сама го избра...
На прага да зъзнеш е твойта присъда,
цената горчива плати си сега!
© Електра All rights reserved.
