empousa5 (Електра)
30 281
Jun 28, 2018, 10:40 PM

Към Нея /в отговор/ 

  Poetry
5.0 / 8
895 6 10
Когато слънце смирено сред мрака изгрее,
във време, в което се раждат мечти
и птичките песни любовни запеят..
във мислите мои отново си ти!
Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл.
Търсих очите ти в чужди очи.
Дните минаваха бедни и празни
и дълго във мене не спря да боли.
Тръгнаха с теб цветът и мечтите,
и смисълът тръгна-забравен почти...
Оголен до кости, до смърт те отричах,
вярвах така, че ще спре да боли. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Random works

More works »