16.03.2017 г., 13:18 ч.

Към оня бряг 

  Поезия » Друга
302 1 3

Като частица от света,

денят е вече грохнал кон.

Боли ме лявата пета.

Душата дири си подслон.

 

С багаж във раница на гръб

и с кръст във дясната ръка,

вървя по жизнения ръб

в живота си, като река.

 

И плувам аз от бряг до бряг,

въртян от бурната вода.

Но като опитен моряк,

понасям мократа среда.

 

А оня бряг ми е целта -

брегът със друго битие.

Там няма циркови салта

и пият друго питие.

 

Че там е вечният живот

и там са земните мечти.

И там свещения кивот-

небесна манна и блести.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??