Към Последния си бряг
Към Последния си бряг
Нощта е на Гарвана
и - орда, черни гробари…
стон на Светулка премазана,
и кобно цвъртене на твари….
Приклекнало е Небе,
та доземи чак...
Сянка Синьото отне –
и „повлече крак”…
Кукумявката да спре –
и иде Времеяд!
Стрелките ще заспят.
Мрак ще затъче
Саван за жадния ми Свят.
„Оставам!” ще рече
Душа ми, но няма, няма как –
Духът, и Сянката на Сън,
на стремена са пак –
разделят се с Големия Табун.
И гриви огнени свистят
към Последния си бряг,
копита рият, ноздрите пръхтят!
и как издишват земния си ад!
Изумруд зелен, ездач е само –
блести Душа без тлен!
и Гола!… се прибира… Тамо!
...Долу – Гарван, две монети в клюн кръжи –
от него ги вземи, Лодкарю!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
