Към Последния си бряг
Към Последния си бряг
Нощта е на Гарвана
и - орда, черни гробари…
стон на Светулка премазана,
и кобно цвъртене на твари….
Приклекнало е Небе,
та доземи чак...
Сянка Синьото отне –
и „повлече крак”…
Кукумявката да спре –
и иде Времеяд!
Стрелките ще заспят.
Мрак ще затъче
Саван за жадния ми Свят.
„Оставам!” ще рече
Душа ми, но няма, няма как –
Духът, и Сянката на Сън,
на стремена са пак –
разделят се с Големия Табун.
И гриви огнени свистят
към Последния си бряг,
копита рият, ноздрите пръхтят!
и как издишват земния си ад!
Изумруд зелен, ездач е само –
блести Душа без тлен!
и Гола!… се прибира… Тамо!
...Долу – Гарван, две монети в клюн кръжи –
от него ги вземи, Лодкарю!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мариана!
-
Не спирам да го чета,отново и отново.Прекрасно е.
-
Благодаря ви за прочита, Маргарита, Нина, Йоанка, Силве!
-
"И гриви огнени свистят
към Последния си бряг,
копита рият, ноздрите пръхтят!
и как издишват земния си ад!"
Цялостната картина е като излята от дълбините болка, пресъздадена в запомнящи се образи и картини.
"Долу – Гарван, две монети в клюн кръжи –
от него ги вземи, Лодкарю!"
..... -
Наистина зловещо. Дано е просто авторска измислица, но не го усещам така. Сякаш е имало истинска среща със ужасни явления... Може би смъртта е най-страшното нещо за човека.
-
Много зловещо...направо сатанинско ?!Тръпки ме побиват
-
Настръхнах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
