Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
25.09.2012 г., 23:03 ч.

Към приятелите 

  Поезия » Друга
584 0 5

 

Към приятелите

 

Малко рошав стихът ми е, тъжен дори –

чак не мога и аз да го гледам,

но какво да направя, когато боли

и си мисля: – Кому съм потребен?...

 

Уж е хубав животът, проблясват звезди

и огряват пространствата тъмни,

а в душата ми – песен минорна звучи

от прибой на морета, бездънни.

 

Поря бясно вълните, кръстосвам из тях,

като мисля за днес и за вчера,

но не мога, не мога предишния смях

да потърся, и да го намеря.

 

За приятели истински щом затъжих,

дето мойта страна са заели

във моменти опасни, когато греших –

значи – вече е минало време...

 

Значи – вече е есен, макар и добра –

все едно за кого е такава!

Променен и различен е станал света,

нещо страшно към мен приближава,

 

без да зная какво е, защо е така

и усмихвам се – нека сме мили...

Нека смело вървиме – ръка за ръка,

най-доброто във всеки открили.

 

Има някъде тука един коловоз,

скрит и таен – почти до абсурдност,

няма нужда да става това на въпрос –

ще поема по него, при трудност.

 

И когато открия местенцето блян,

ще си спретна колибка – от време.

Ако някой поиска – да знае, че там

ще е винаги топло, при мене...

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??