Към приятелите
Малко рошав стихът ми е, тъжен дори –
чак не мога и аз да го гледам,
но какво да направя, когато боли
и си мисля: – Кому съм потребен?...
Уж е хубав животът, проблясват звезди
и огряват пространствата тъмни,
а в душата ми – песен минорна звучи
от прибой на морета, бездънни.
Поря бясно вълните, кръстосвам из тях,
като мисля за днес и за вчера,
но не мога, не мога предишния смях ...