12.06.2013 г., 9:51

Към светлото - хубаво

567 0 1

 

Ще дойде изпод облака сив на деня.  На нощта изпод черната сянка
и сияеща светла звезда  във зениците пак ще припламва.  Ще издигна ръце и душата към Бог,  ще се моля притихнала тихо в сърцето.  И тогава пред свят кръстопът
ще закрача към светлото - хубаво.  Ще ме срещне пак времето с ново начало  под дъгата на цветния ден.  Зазвъняла от обич душата,  ще ме води любов пак при теб!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...