Ще дойде изпод облака сив на деня.
На нощта изпод черната сянка
и сияеща светла звезда
във зениците пак ще припламва.
Ще издигна ръце и душата към Бог,
ще се моля притихнала тихо в сърцето.
И тогава пред свят кръстопът
ще закрача към светлото - хубаво.
Ще ме срещне пак времето с ново начало
под дъгата на цветния ден.
Зазвъняла от обич душата,
ще ме води любов пак при теб!