Jun 12, 2013, 9:51 AM

Към светлото - хубаво

  Poetry
565 0 1

 

Ще дойде изпод облака сив на деня.  На нощта изпод черната сянка
и сияеща светла звезда  във зениците пак ще припламва.  Ще издигна ръце и душата към Бог,  ще се моля притихнала тихо в сърцето.  И тогава пред свят кръстопът
ще закрача към светлото - хубаво.  Ще ме срещне пак времето с ново начало  под дъгата на цветния ден.  Зазвъняла от обич душата,  ще ме води любов пак при теб!   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...