Jun 12, 2013, 9:51 AM

Към светлото - хубаво

  Poetry
569 0 1

 

Ще дойде изпод облака сив на деня.  На нощта изпод черната сянка
и сияеща светла звезда  във зениците пак ще припламва.  Ще издигна ръце и душата към Бог,  ще се моля притихнала тихо в сърцето.  И тогава пред свят кръстопът
ще закрача към светлото - хубаво.  Ще ме срещне пак времето с ново начало  под дъгата на цветния ден.  Зазвъняла от обич душата,  ще ме води любов пак при теб!   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...