20.10.2019 г., 22:08 ч.  

Към съвестта ми! 

  Поезия » Гражданска
782 4 2

Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.

 

Сълзите си горчиви не броих.
Възходите ми гаснеха в провали.
В скръбта ти се научих да съм тих
и с тебе исках Бог да ме пожали.

 

Сега те моля! В мене остани!
Бъди ми съдия! И лъч сред мрака!
Тъй много са човешките злини,
че Страшен Съд мнозина ще дочака.

 

Не ме пропускай в никоя вина!
Ридай у мен! И аз ще заридая!
А щом докосна мир и тишина,
готов ще бъда вдън да се покая.

 

Че някога, изтлял от пръст и плът,
едничка теб ще занеса оттатък.
И все едно дали съм имал път
безкрайно дълъг или твърде кратък.

 

У мене Съдията ще се взре
да види теб, небесно утешена,
че щом човекът в сетен час умре -

венец е горе... Или пък мишена!

 

Приятелко! Пронизвай ме сега!
Недей пести стрелите си в колчана!
И нека днес пред твоята тъга
душата ми горчи, докрай смълчана...

 

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Стойчо!
  • Тъй,в мигове на изпитания,тя идва,
    за да ни напомня, че будна бди!
    Тя е камбанката тиха,но свидна,
    която ни пази от измамни беди!

    Харесва ми написаното от теб,Ясен!
Предложения
: ??:??