Към съвестта ми!
Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих.
Възходите ми гаснеха в провали.
В скръбта ти се научих да съм тих
и с тебе исках Бог да ме пожали.
Сега те моля! В мене остани!
Бъди ми съдия! И лъч сред мрака!
Тъй много са човешките злини,
че Страшен Съд мнозина ще дочака.
Не ме пропускай в никоя вина!
Ридай у мен! И аз ще заридая!
А щом докосна мир и тишина,
готов ще бъда вдън да се покая.
Че някога, изтлял от пръст и плът,
едничка теб ще занеса оттатък.
И все едно дали съм имал път
безкрайно дълъг или твърде кратък.
У мене Съдията ще се взре
да види теб, небесно утешена,
че щом човекът в сетен час умре -
венец е горе... Или пък мишена!
Приятелко! Пронизвай ме сега!
Недей пести стрелите си в колчана!
И нека днес пред твоята тъга
душата ми горчи, докрай смълчана...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
