Към този, който някога ще се влюби
Душата ми е черна,
но ти ела, не се плаши,
не всяка нощ безверна
крие ужас и тъми.
Сърцето ми е изтощено, толкоз празно,
но ти ела, не се плаши,
не всяка празна черна яма
е бъдещ гроб, нали?
Очите ми са тъжни и вечно пълни със сълзи,
но ти ела, не се плаши,
дори и океанът може да пресъхне,
ако имаш сили да го стоплиш. Помисли!
Ръцете ми са ледено студени,
но ти ела, не се плаши
не всяка декемврийска зимна вечер
може да те заледи.
Мойта мъка е безкрайна, в мен вилнее силна злоба,
но ти ела, не се плаши
не всякое ранено и озъбено бездомно куче
ще се нахвърли и ще те умъртви.
И то от странника минаващ ще избяга,
ще го ухапе, ако приближи,
защото знае ли горкото, ще го погалиш ли, или...
като всички ще го нараниш и ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Георгиева Всички права запазени
Успех 
