18.06.2006 г., 7:45  

Към Уран

706 0 1

Ти,

който с твърдост създаваш

на Вселената

неразрушимата цялост...


И вечно в правда въздаваш,

правото

на началната

зрялост

и края на всички неща,

обхващащи земята

и космоса...


Уране!

Татко на пустошта

дари ни съвършенството

на лотоса!

 

Всевидещ сине на Хронос!

Ние сме толкова жалки –

прости ни дребния донос,

за нашите земни “пързалки”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всевидещ сине на Хронос,

    ние сме толкова жалки –

    прости ни дребният донос,

    за нашите земни “пързалки”! Силен стих.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...