18 jun 2006, 7:45  

Към Уран

  Poesía
705 0 1

Ти,

който с твърдост създаваш

на Вселената

неразрушимата цялост...


И вечно в правда въздаваш,

правото

на началната

зрялост

и края на всички неща,

обхващащи земята

и космоса...


Уране!

Татко на пустошта

дари ни съвършенството

на лотоса!

 

Всевидещ сине на Хронос!

Ние сме толкова жалки –

прости ни дребния донос,

за нашите земни “пързалки”!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всевидещ сине на Хронос,

    ние сме толкова жалки –

    прости ни дребният донос,

    за нашите земни “пързалки”! Силен стих.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...