Jun 18, 2006, 7:45 AM  

Към Уран

  Poetry
708 0 1

Ти,

който с твърдост създаваш

на Вселената

неразрушимата цялост...


И вечно в правда въздаваш,

правото

на началната

зрялост

и края на всички неща,

обхващащи земята

и космоса...


Уране!

Татко на пустошта

дари ни съвършенството

на лотоса!

 

Всевидещ сине на Хронос!

Ние сме толкова жалки –

прости ни дребния донос,

за нашите земни “пързалки”!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всевидещ сине на Хронос,

    ние сме толкова жалки –

    прости ни дребният донос,

    за нашите земни “пързалки”! Силен стих.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...