Jun 18, 2006, 7:45 AM  

Към Уран

  Poetry
704 0 1

Ти,

който с твърдост създаваш

на Вселената

неразрушимата цялост...


И вечно в правда въздаваш,

правото

на началната

зрялост

и края на всички неща,

обхващащи земята

и космоса...


Уране!

Татко на пустошта

дари ни съвършенството

на лотоса!

 

Всевидещ сине на Хронос!

Ние сме толкова жалки –

прости ни дребния донос,

за нашите земни “пързалки”!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всевидещ сине на Хронос,

    ние сме толкова жалки –

    прости ни дребният донос,

    за нашите земни “пързалки”! Силен стих.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...