22.01.2008 г., 18:01 ч.

Кървав дъжд  

  Поезия » Любовна
567 0 8

Кървав дъжд

Кой на небето вените преряза
и кървав дъжд започна да вали,
едно сърце на друго каза,
че с него ще се раздели.


Слънцето зад облаци избяга,
а Луната даже не изгря,
със сълзи самотни ще си лягат
две лудо влюбени сърца.


От спуканите вени на небето,
тече кръвта, текат сълзи,
които стичат се в сърцето
и се превръщат във игли.


Светкавица две души опари,
завинаги да се обичат те,
но разделени да са, все да пари
от болка в тях едно сърце.


Ах, колко много страдат,
никой не заслужава това,
от небето кървави капки падат
и им погребват любовта.


И накрая ни призна небето,
че сме го ранили ти и аз,
че не иска да разделяме сърцето
и пак заплака с кървави сълзи, без глас...

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??