Кървав дъжд
Кървав дъжд
Кой на небето вените преряза
и кървав дъжд започна да вали,
едно сърце на друго каза,
че с него ще се раздели.
Слънцето зад облаци избяга,
а Луната даже не изгря,
със сълзи самотни ще си лягат
две лудо влюбени сърца.
От спуканите вени на небето,
тече кръвта, текат сълзи,
които стичат се в сърцето
и се превръщат във игли.
Светкавица две души опари,
завинаги да се обичат те,
но разделени да са, все да пари
от болка в тях едно сърце.
Ах, колко много страдат,
никой не заслужава това,
от небето кървави капки падат
и им погребват любовта.
И накрая ни призна небето,
че сме го ранили ти и аз,
че не иска да разделяме сърцето
и пак заплака с кървави сълзи, без глас...
© Радослава Михайлова All rights reserved.
