17.08.2010 г., 21:59

Кървав куршум

659 0 0

Куршум забил се е в сърцето.
Кръв се стича от лицето.
Вместо сълзи и с душа от рани,
аз страдам от чувства неразбрани.
Мъката ми се усилва
и надеждата за по-добро умира.
Защо простреля моята душа,
защо си толкоз зла
ти, тъжна и нелепа съдба?
Душата ми кърви,
а от любовния куршум боли!
Плача всяка нощ и ден,
а куршумът вътре в мен сломен,
чака някой да го отдели от тъжните ми дни.
Студен куршум и кървави сълзи,
неразгадани от човешките очи.
Станали са част от мен,
следват ме всеки ден.
Един куршум, проклет от тежката съдба –
цял живот да страдам аз сама!
Докога ще е така?
Докога ще издържа?
Ще има ли край болката голяма
за едно сърце неразбрано?!
Кървави сълзи, куршум, съдба -
тежката присъда на една самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...