Aug 17, 2010, 9:59 PM

Кървав куршум

  Poetry » Love
658 0 0

Куршум забил се е в сърцето.
Кръв се стича от лицето.
Вместо сълзи и с душа от рани,
аз страдам от чувства неразбрани.
Мъката ми се усилва
и надеждата за по-добро умира.
Защо простреля моята душа,
защо си толкоз зла
ти, тъжна и нелепа съдба?
Душата ми кърви,
а от любовния куршум боли!
Плача всяка нощ и ден,
а куршумът вътре в мен сломен,
чака някой да го отдели от тъжните ми дни.
Студен куршум и кървави сълзи,
неразгадани от човешките очи.
Станали са част от мен,
следват ме всеки ден.
Един куршум, проклет от тежката съдба –
цял живот да страдам аз сама!
Докога ще е така?
Докога ще издържа?
Ще има ли край болката голяма
за едно сърце неразбрано?!
Кървави сълзи, куршум, съдба -
тежката присъда на една самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...