Куршум забил се е в сърцето.
Кръв се стича от лицето.
Вместо сълзи и с душа от рани,
аз страдам от чувства неразбрани.
Мъката ми се усилва
и надеждата за по-добро умира.
Защо простреля моята душа,
защо си толкоз зла
ти, тъжна и нелепа съдба?
Душата ми кърви,
а от любовния куршум боли!
Плача всяка нощ и ден,
а куршумът вътре в мен сломен,
чака някой да го отдели от тъжните ми дни.
Студен куршум и кървави сълзи,
неразгадани от човешките очи.
Станали са част от мен,
следват ме всеки ден.
Един куршум, проклет от тежката съдба –
цял живот да страдам аз сама!
Докога ще е така?
Докога ще издържа?
Ще има ли край болката голяма
за едно сърце неразбрано?!
Кървави сълзи, куршум, съдба -
тежката присъда на една самота!
© Диляна Димитрова All rights reserved.