Кървав шепот

Поезия

905 0 23

Кървав ли е моят спомен... питаш?

Кървав ли?!... - Безкръвна съм; отвътре!

Искаш да събудиш в мен живота

на отминали отдавна, в шепоти неща.

Няма да се върна на Голгота...

Ти ме викай, но ще си останеш в пустота -

както аз живеех някога без теб,

сгушена безмълвно в острото ти рамо...

Сега ме викай - ще намериш само пепелта,

останала единствено от безмълвния ми вопъл.

Кървав ли е споменът за теб

и сърцето бие ли със чувство?!

(Остави кръвта), питай кубчетата лед

на очите ми на мястото, покълнали след теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Cursed (Димитрина Иванова)

Браво!Много образно и много красиво!Точно такива стихове най-харесвам.

2008-01-10T16:10:06+02:00
monynikolov (Симеон Николов)

Силно,много силно...Гледаш с различни очи на живота и нещата в него...С очите на поет...

2008-01-06T23:15:38+02:00
FeaR (Завинаги)

Вени,разбира се,че сърцето ти бие и то щастливо!А ти си невероятна!Топлината в душата ти ще стопи дори и ледените кубчета.

2008-01-05T22:20:57+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

А случайно да можеш да вникнеш малко по-дълбоко в смисъла на някой, написан с чувство и дори, може би,със собствена кръв...стих, Кашъмов ?!

2008-01-05T21:40:50+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Аа, Винъс, не съм съгласен, нямаш си представа колко в час съм с ежемесечните цикли... повече, отколкото ми се ще да си признавам

2008-01-05T15:51:49+02:00