Кървиш... (като Залез)
Kървиш...
Кървиш във мен до безусловност.
Не искам да те имам.
Не искам да те губя.
Аз знам, че губим само, когато притежаваме.
Ти стой далеч...
Далечен остани
като вятър непоследван,
като Изгрев;
или като морски бриз - тъй жарък,
като Залез...
Мълчиш...
След мен мълчиш до безтегловност...
И питаш само със очи:
„Какво съм аз за теб?"
... Дъждовност...
... Милувка в мрака...
... И жестока нежност...
Аз искам да те нямам,
за да бъда
със себе си на Ти
след теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
.
