Кървиш... (като Залез)

Poetry » Love

1.2K 0 10

Kървиш...

Кървиш във мен до безусловност.

Не искам да те имам.

Не искам да те губя.

Аз знам, че губим само, когато притежаваме.

Ти стой далеч...

Далечен остани

като вятър непоследван,

като Изгрев;

или като морски бриз - тъй жарък,

като Залез...

Мълчиш...

След мен мълчиш до безтегловност...

И питаш само със очи:

„Какво съм аз за теб?"

... Дъждовност...

... Милувка в мрака...

... И жестока нежност...

Аз искам да те нямам,

за да бъда

със себе си на Ти

след теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

JoUn (Бла - бла)

Красота,ама някаква болезнена .. в тфа стихче,извинявай за объркания коментар-зашеметена съм .

2009-02-17T18:10:16+02:00
Милуша (Милуш Хвойнев)

Раздвоение, търсене, мисъл...тъга, нежност, море...коя ли си ти, В?

2008-05-26T22:25:52+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

!!! Толкова много благодарности на всички, че ми кървят коленцата от страхопочитание

2008-05-01T22:59:12+03:00
maiasand (Мая Санд)

Хубава мечта!...
Поздрав!

2008-05-01T12:17:35+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Това е много добро стихо!
Питах Хекса - потвърди! Поздрави от крилото по Тайна тавматургия!
П.П. Библиотекаря благодари за бананите, дето му прати!

2008-04-30T09:55:58+03:00