7.03.2010 г., 21:04

Късчета жена

908 0 11

В пролетно утро не подарявай пищен букет -

от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.

Напиши с незабравки измислен сюжет,

в който аз съм завинаги твойто момиче.

 

В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун -

събери ми вълните в шепи морска  вода.

Нарисувай сърцето ми, хвани го с харпун,

в песъчинките златни ми преброй любовта.

 

В есенен залез не търси ювелир в скъп магазин -

окачи ми огърлица от клонки и шарени листи.

Излъжи под дъжда, че съм красива без грим,

закълни ми светкавица в чувства най-чисти.

 

В зимната нощ не запалвай горещо огнище -

с длани, плътно обгърнали, ми дай топлина.

Обещай ни мечти, запланувай наши надежди,

подари ми тържествено ярка, далечна звезда.

 

В празничен ден не бъди маг и вълшебник,

аз по повод не съм ни велика, нито божествена.

Нека бъде поредната дата от личния дневник,

в който всеки миг съм се чувствала женствена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Димитър! Почти си ме разгадал С удоволствие ще се запозная и с твоите творби!
  • Истински добра!Силна и кротка.Поезията ти излъчва мъдрост.
  • И аз ти благодаря, Ангел! Удоволствието е взаимно, знаеш!
  • "...Нека бъде поредната дата от личния дневник,
    в който всеки миг съм се чувствала женствена."
    Благодаря за това удоволствие, Люсил!
    Честит празник!
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички прелестни жени с поетични души! Пожелавам любов, красота и вдъхновение!
    Благодаря ви, мили хора, за прекрасните думи! За мен са истински подарък във всеки един ден!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...