В пролетно утро не подарявай пищен букет -
от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.
Напиши с незабравки измислен сюжет,
в който аз съм завинаги твойто момиче.
В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун -
събери ми вълните в шепи морска вода.
Нарисувай сърцето ми, хвани го с харпун,
в песъчинките златни ми преброй любовта.
В есенен залез не търси ювелир в скъп магазин -
окачи ми огърлица от клонки и шарени листи.
Излъжи под дъжда, че съм красива без грим,
закълни ми светкавица в чувства най-чисти.
В зимната нощ не запалвай горещо огнище -
с длани, плътно обгърнали, ми дай топлина.
Обещай ни мечти, запланувай наши надежди,
подари ми тържествено ярка, далечна звезда.
В празничен ден не бъди маг и вълшебник,
аз по повод не съм ни велика, нито божествена.
Нека бъде поредната дата от личния дневник,
в който всеки миг съм се чувствала женствена.
© Люсил Всички права запазени