Mar 7, 2010, 9:04 PM

Късчета жена

  Poetry
911 0 11

В пролетно утро не подарявай пищен букет -

от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.

Напиши с незабравки измислен сюжет,

в който аз съм завинаги твойто момиче.

 

В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун -

събери ми вълните в шепи морска  вода.

Нарисувай сърцето ми, хвани го с харпун,

в песъчинките златни ми преброй любовта.

 

В есенен залез не търси ювелир в скъп магазин -

окачи ми огърлица от клонки и шарени листи.

Излъжи под дъжда, че съм красива без грим,

закълни ми светкавица в чувства най-чисти.

 

В зимната нощ не запалвай горещо огнище -

с длани, плътно обгърнали, ми дай топлина.

Обещай ни мечти, запланувай наши надежди,

подари ми тържествено ярка, далечна звезда.

 

В празничен ден не бъди маг и вълшебник,

аз по повод не съм ни велика, нито божествена.

Нека бъде поредната дата от личния дневник,

в който всеки миг съм се чувствала женствена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Димитър! Почти си ме разгадал С удоволствие ще се запозная и с твоите творби!
  • Истински добра!Силна и кротка.Поезията ти излъчва мъдрост.
  • И аз ти благодаря, Ангел! Удоволствието е взаимно, знаеш!
  • "...Нека бъде поредната дата от личния дневник,
    в който всеки миг съм се чувствала женствена."
    Благодаря за това удоволствие, Люсил!
    Честит празник!
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички прелестни жени с поетични души! Пожелавам любов, красота и вдъхновение!
    Благодаря ви, мили хора, за прекрасните думи! За мен са истински подарък във всеки един ден!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...