Късчета от цялата вселена
КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
Часовникът запомни часовете,
в които сме се любили до здрач.
По циферблата матов нежно светят.
три драскотини от ръждив бръснач.
Какво ли ще остане, щом си тръгна
и повече едва ли ще се спра –
плетът, на зимни ветрове обръгнал,
и изгревът ли, с вишнев сок изпран,
ухание на юнската люцерна,
помилвана от утринна роса –
додето с острието я премерва
косачът с най-жестоката коса.
Тъканата от нежен лен престилка
и грубото конопено зебло,
и пламъче, което се кандилка
в свещицата, запалена с любов,
последния рефрен на тъжен славей
и топлата милувка на съня.
Нима забрава всичко заслужава –
по-бърза и от пушек издимял?
Прости ми, Боже, толкова обичам
света ти – в седем дена сътворен,
че моля ти се да наглеждаш всичко,
което ще остане подир мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
