28.01.2024 г., 9:53 ч.  

Късчета от цялата вселена 

  Поезия » Философска
261 7 15

КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА

 

Часовникът запомни часовете,

в които сме се любили до здрач.

По циферблата матов нежно светят.

три драскотини от ръждив бръснач.

 

Какво ли ще остане, щом си тръгна

и повече едва ли ще се спра –

плетът, на зимни ветрове обръгнал,

и изгревът ли, с вишнев сок изпран,

 

ухание на юнската люцерна,

помилвана от утринна роса –

додето с острието я премерва

косачът с най-жестоката коса.

 

Тъканата от нежен лен престилка

и грубото конопено зебло,

и пламъче, което се кандилка

в свещицата, запалена с любов,

 

последния рефрен на тъжен славей

и топлата милувка на съня.

Нима забрава всичко заслужава –

по-бърза и от пушек издимял?

 

Прости ми, Боже, толкова обичам

света ти – в седем дена сътворен,

че моля ти се да наглеждаш всичко,

което ще остане подир мен.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??